Комисията по околната среда и водите към Народното събрание гласува вчера промени в Закона за генетично модифицирани организми (ГМО), които ще позволят освобождаване на ГМО в околната среда в България. Това стана след близо двучасов дебат, лични напатки, признания за оказван натиск и няколкократно преброяване на гласовете „за” и „против”. Представители на неправителствени организации, които протестираха срещу приемането на подобни промени пред сградата на Парламента, бяха поканени да присъстват на заседанието на комисията. С 8 гласа "за", 5 - "против" и един "въздържал се", депутатите оставиха събдата на българското земеделие, природа и човешко здраве да се решава по време на дебатите между първо и второ четене на проектозакона в пленарна зала.

Предлогът, под който се предлага либерaлизирането на режима за отглеждане на генно-модифицирани култури в страната, е хармонизирането ни с европейското законодателство. Европейската комисия действително е стартирала процедура срещу страната ни, но тя е за несъответствия с Европейска директива, засягаща работата с ГМО в контролирани, т.е. лабораторни условия. Това беше съобщено и от началника на отдел "Биоразнообразие" към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) Райна Хардалова по време на дискусионна среща за промените в закона, организирана от Обществения център за околна среда и води (ОЦОСУР) на 3 декември. В същото време предлагания проектозакон изцяло разрешава отглеждането на ГМО в територии от националната екологична мрежа "Натура 2000", както и генно-модифицирането на традиционни български култури като маслодайната роза, тютюна, пшеницата. 

Хармонизирането е необходимо, но не е самоцел и не може да бъде оправдание за едностранчиви решения, които ще доведат до замърсяване завинаги и необратимо българската земеделска земя и природа, се казва в разпространена от Коалиция „За да остане природа в България” позиция. Директива 2001/18 на ЕС задава базовата рамка, спрямо която всяка отделна страна-членка формира собствената си политика, съобразно националните си интереси. Нашата позиция е, че България трябва да хармонизира закона за ГМО, като възприеме подхода „случай по случай”, което означава разглеждане на всеки отделен случай за освобождаване на ГМО в околната среда, заявяват природозащитниците. Следвайки този принцип, България може да забрани царевичния хибрид МОН 810, единствения разрешен на територията на Европейския съюз. Така страната ни ще се присъедини към групата страни-членки на ЕС, които са забранили този хибрид и имат принципна позиция за ограничаване на ГМО. Това са Германия, Франция, Австрия, Гърция, Унгария, Люксембург.

След 13 години отглеждане на ГМ култури са налице категорични доказателства за невъзможността за съвместното съществуване на генно-модифицирани с конвенционални и биоземеделски култури. „Хармонизирането на законодателството трябва да се направи така, че да не нарушава националните интереси, които са за поощряване и развитие на биологичното земеделие”, каза Искра Михайлова, председател на парламенталната комисия по околната среда и водите.
„Неинформирането на представителите на НПО, членове на консултативна комисия по генетично модифицирани организми към МОСВ, доведе до това да няма предварителна обществена дискусия по този особено важен въпрос, засягащ не само сегашното, но и бъдещите поколения, здравето, икономиката и природата. Моментът за промени на закона за ГМО сега е особено неподходящ поради факта, че в Европейската комисия се обсъжда ново законодателство в областта на ГМО и само след няколко месеца ще бъде необходимо отново да променяме закона”, заяви д-р Светла Николова, председател на Сдружение "Агролинк".

Близо 50 представители на неправителствени организации се събраха вчера на протест пред сградата на Парламента, за да заяват гражданската си позиция срещу промените в Закона за ГМО.