Днес Фермер.БГ изпрати по офицален път

Отворено писмо по проблемите на ГМО  до отговорните институции в България, а именно

ДО:

Г-Н МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ
МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
Г-ЖА НОНА КАРАДЖОВА
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
ДО БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

СТАНОВИЩЕ НА ФЕРМЕРИТЕ ОТ СОЦИАЛНАТА МРЕЖА FERMER.BG

Относно: Предложение за изменение на закона за генетично модифицираните организми

Ние, фермерите от социалната мрежа FERMER.BG ( www.fermer.bg ), наброяваща близо 6 000 членове, сме силно разтревожени от предложените промени в закона за генетично модифицираните организми. Приемането на закона във вида, в който се предлага, ще създаде реална опасност за нанасяне на трайни или непоправими щети на биоразнообразието на уникалната българска природа и сортовото разнообразие на родното ни земеделие, ще се отрази неблагоприятно на перспективите на отрасъла.

Считаме, че да се разреши употребата на ГМО на територията на страната или не, не може да бъде плод на емоции, а на обективна и компетентна оценка на рисковете и ефектите от тези нови технологии. Натрупаните факти за негативен ефект на ГМО трябва да бъдат обстойно проверени и да се проведе задълбочено научно проучване.

Не са верни твърденията на разпространителите на ГМО, че няма твърди доказателства за вредата върху природата и човешкото здраве. Тези факти стават все повече и са напълно безпристрастни. Това налага дебатите по тези въпроси да се пренесат в ЕК, където се създават законите и политиката на целия ЕС. Основният принцип, който се налага при оценките на подобни технологии трябва да бъде въздействието върху околната среда и човешкото здраве.

Съществуването на потенциална опасност за предизвикване на промени в равновесието на екосистемите, видовите и сортовите особености на организмите в териториите е предпоставка употребата на ГМО да бъде забранена. Затова разрешителният режим за ГМО не трябва да бъде под натиск на европейските институции или други интереси, а да се базира на задълбочена и точна оценка на рисковете и положителните страни от употребата им за земеделието, околната среда и здравето. То трябва да бъде въпрос на защита на българския национален интерес.

Считаме, че ГМО са една добра идея с много лошо изпълнение и вредни последици. Прибързването на корпорациите, тласкани от стремеж за заемане на пазарите, води до създаване на несъвършени техники за рекомбинантни ДНК. Все още функциите на ДНК и прилежащите й структури не са напълно проучени и крият много неизвестни. В ГМО се внедряват пакети от гени, които носят определена информация и други гени, които управляват действието на първите. В същото време ДНК в хромозомите на растенията не е самостоятелна, а е свързана с други структури с белтъчен произход, чиято роля все още не е разкрита напълно. Тези структури имат основна роля в точното предаване на генетичната информация в следващото поколение. Това означава, че внедряването само на пакети от чисти гени, без тези съпътстващи структури ще води именно до това отхвърляне на гените в следващото поколение и емисията им в природата. В този дух създаването на ГМО все още е с хазартен ефект. Съществува огромна вероятност при образуването на полена в ГМ растения, внедрените гени да бъдат изрязани и отделени в околната среда като активни ДНК структури. Това позволява емисия не само върху близкородствени видове, но и такива с по-далечно родство.

Натрупват се факти, които показват, че това не е само теоретична възможност, а потвърдена чрез научни експерименти и практически резултати реалност. Така ГМО на този етап и в този вид се оказват опасни не само за екологичното равновесие, флората и фауната, но и за здравето на човека и животните. Това е най-страшно за защитените зони. Ако това отрицателно качество на ГМО бъде реализирано на наша територия, то под заплаха ще бъде цялото уникално богатство на българската флора и част от дивата фауна, но и автентичните български сортове – плод на многогодишните усилия на десетки водещи български селекционери.

Най-тревожното е, че в списъка за разрешаване се включват видове, които са българска гордост като: мелнишката лоза и маслодайната роза. Считаме евентуалното разрешаване за внасяне като ГМО на български традиционни видове за национално безотговорно и недалновидно.

 
Смятаме, че предстои още много работа до създаването на истински, хармоничен и генетично устойчив ГМО, който да се размножава самостоятелно и да дава себеподобно по качества поколение. Този тип ГМО предават внедрените гени в следващите поколения с непроменени функции. Те имат едно ценно качество – не емитират в околната среда внедрените гени и с това не внасят неспецифични гени в местната флора. Тогава ГМО от опасност ще се превърне наистина в ценна технология за земеделието и не само за него. Бихме приветствали такъв организъм с внедрени гени за сухоустойчивост. За корпорациите това е неизгоден вариант, тъй като тогава ГМО ще дава жизнеспособни семена и ще затрудни контрола им върху клиентите. Така се изправяме пред една дилема: необходимостта от генетично устойчиви ГМО, носители на определени ценни гени, от една страна и икономическите интереси на биотехнологичните корпорации.

Другата, и основна опасност, която пораждат съвременните форми на ГМО, е използването на определен тип маркерни гени, като например гена за устойчивост на антибиотици и типовете вектори, използвани за внедряване на основните гени на определено място в генома. По този начин заедно с полезните свойства на внедрените гени се предават качества и фактори, които видоизменят организмите или хранителните им качества в опасна посока.

Считаме, че българското земеделие има други, по-добри алтернативи. Българското земеделие не може повече да работи по този начин, при такива хаотични условия. То няма нужда от повече катаклизми, а от цялостни нормативни, организационни и технологични реформи. Има нужда и от съвременна, реформирана и работеща земеделска наука. Това изисква разработване на национална дългосрочна и устойчива доктрина, както и стратегия за изпълнението й.

Считаме, че отношението към ГМО трябва да бъде включено в цялостна стратегия за развитието на агросектора за продължителен период от време, която да определи основните приоритети.

Считаме също, че производството на екологично чиста агропродукция трябва да стане основния приоритет на българското земеделие, а разработването и внедряването на технологии за производство на такава продукция приоритет на българската земеделска наука. Високо производителните екотехнологии, съизмерими и дори по-рентабилни от конвенционалните, ще позволят производството на евтина екологично-чиста продукция в агросектора и решаването на социални проблеми. Това ще я направи общодостъпна, а не само за определена заможна част от населението. Така ще се реализира правото на всеки член на обществото на здравословна храна и ще се неутрализира разделението в обществото, което пораждат евтините сурогати и скъпите продукти на биоземеделието. Това право е гарантирано и от Конституцията.

Другият аспект на развитието на екотехнологиите в земеделието визира нарастващата необходимост от екохрани в световен мащаб и уникалната възможност за кратък период България да заеме достойно място сред страните производители на такава продукция. Въпрос на национален интерес и достойнство е възстановяването на цялото разнообразие от земеделски продукти, които страната ни произвеждаше и изнасяше в миналото, както и създаването на нови направления в производството. Съществуват алтернативни технологии на ГМО, които по рентабилност и ефективност не отстъпват на конвенционалните и дори ги превъзхождат. Освен това те са екологично чисти. Растенията имат начини за противодействие на заболяванията и вредителите, които науката е в състояние да проучи и на тази база да разработи продукти за растителна защита от нов тип. Пример за това са картофите, при които вече има разработена екотехнология за справяне едновременно с някои гъбни заболявания и колорадския бръмбар, като същевременно и добива бележи ръст – не са нужни ГМ картофи произвеждащи токсини. Същите принципи може да се приложат и при други културни видове. Тези алтернативни екотехнологии ще позволят интензивното развитие на еко и биоземеделие, което би било невъзможно при масово навлизане на ГМО в страната. Дори нормативната уредба да бъде променена в посока съвместимост на ГМО и биоземеделие, проблемът няма да бъде решен, тъй като това няма да промени въздействието на първите върху околната среда. При условията на българското земеделие не може да се осигурят безопасни отстояния, тъй като полена на растенията се разпространява на големи разстояния и на голяма височина.

Настояваме:
1. Институциите да се вслушат в категоричния протест срещу ГМО на граждани и граждански формации. Промените в закона да не се приемат тихомълком, а да се подложат на широко обсъждане, каквито са изискванията на чл.23 от Протокола от Картахена.

2. България да бъде територия, свободна от ГМО. Да останат в сила забраните, посочени в чл. 79 и чл.80 от Закона за генетично модифицираните организми.

3. България да се присъедини към забраната на царевичния хибрид MON810, наложена вече в 6 страни от ЕС и да се възползва от предпазната клауза по чл. 23 на Директива 2001/18/ЕО.

4. Да се премахне всякаква секретност за използването на ГМО растения, суровини и готови продукти. Да се повиши контрола върху храните съдържащи ГМ продукти и да се приложи задължително обозначение. Така клиентът има избор дали да ползва ГМО или не. При отглеждането на ГМО хората няма да имат избор точно поради емисията на гени в околната среда.

5. Емисията на неспецифични гени в дивата природа, върху сортове в обработваеми площи и семепроизводствени участъци да се счита за замърсяване. Правилото: „Замърсителят плаща щетите” да важи и при замърсяванията с гени от ГМО на площи от конвенционалното и биологичното земеделие. Да се изключи възможността корпорациите-собственици и производители на ГМО, да предявяват патентни претенции за замърсените от самите тях площи с конвенционални сортове.

6. Да се ангажира целият научен, експертен и управленски потенциал на държавата за изработване на дългосрочна национална доктрина за развитието на селскостопанския отрасъл, както и стратегия за реализирането й. На тази база да се определят приоритетите и необходимите реформи за извеждане на отрасъла от хаоса и превръщането му във високотехнологично производство с нарастващ дял в БВП.

11 януари 2010

Членове на Социалната мрежа на българските фермери Фермер.БГ ( www.fermer.bg )   0878 11 11  21